ЛУПУС

Автоимунна болест

Автоимунното разтройство е състояние при което имунната система започва да атакува собственото тяло. Имунната система създава антитела срещу собствените тъкани. Фактически всяка част на тялото може да бъде податлива на автоимунно разтройство. За следващите няколко заболявания и състояния се вярва, че са причинени от автоимунни разтройства: автоимунна хемолитична анемия, при която имунната система разрушава червените кръвни телца; автоимунен хепатит, при който е налице възпаление на черния дроб; Синдром на Бергер, позан и като Ел Джи Ей нефропатия (IgA nephropathy), при който се наблювава чувство на безпокойство, или трудно определими чувства или болести; Синдром на Крон - причинява възпаление на червата; дерматомиозити, които засягат кожата и мускулите, фибромиалгия, причиняваща хронична болка и сковаване на мускулите; Синдром на Грейвс - засяга щитовидната жлеза; тироидитизъм на Хашимото - хронично възпаление на щитовидната жлеза; Идиопатична тромбоцитопения пурпура (idiopathic thrombocytopenia purpura) - нарушение на нормалното кръвосъсирване; Лишей планус - засяга кожата устата, вътрешната страна на устата и гениталите, множествена склероза - тялото атакува част от нервната система; миастения гравис - причинява мускулна слабост; псориазис - поврежда кожата и причинява сърбеж; ревматична треска - уврежда вътрешните органи, включително и сърцето, следвана от стрептококова инфекция; ревматоиден артрит - засяга ставите; склеродерма - засяга кожата, червата и други органи; Синдром на Сьогрен - причинява сухота на очите и устата; Лупус еритематозус на целия организъм - засяга съединителната тъкан на ставите и бъбреците; първи тип диабет - тялото не произвежда достатъчно инсулин; обострен колит - възпаление на червата; витилиго - разрушаване на кожната пигментация; и т.н. 

                                       Как въздейства на тялото?
Работата на имунната система е да защитава тялото от чужди тела. Именно имунната система отблъсква инфекциите причинени от вируси и бактерии. Понякога собствената тъкан може да бъде възприета, като "чужденец" от имунната система. Когато това се случи, имунната система започва да атакува тялото. Този отговор се нарича "автоимунно разтройство". 

                      Какви са белезите и симптомите на това състояние?
Симптомите зависят от специфичното заболяване и от това кой орган или тъкан са засегнати. Примерно Лупус еритематозус на целия организъм може да причини бъбречна недостатъчност, артрит или кожни обриви на лицето. Автоимунната хемолитична анемия причинява намаляване на червените кръвни клетки. Основните симптоми на автоимунното разтройство могат да включват лека треска; безпокойство, което се изразява в неясно чувство или болест; лесна умора и др. 

                       Какви са причините и риска от това състояние?
Някои автоимунни разтройства, като псориазиса имат наследствен елемент предаващ се в семейството. Въпреки това никой не знае със сигурност каква е причината за автоимунното разтройство. Спусъкът, който предизвиква това разтройство или влошава симптомите, включва следните неща: възраста; рак, примерно левкемия; хормоните; лекарства; бременност; стрес; слънчева светлина; вирусни инфекции, като настинка или грип; и т.н. Новите проучвания показват, че автоимунно разтройство може да стартира вследствие обмяна на клетки между бременната жена и нейният плод. Науката открива наличие на склеродерма само при жените. Тези жени имат повече ембрионални клетки след бременноста, отколкото жените нямащи склеродерма. Докато бъдещите изследвания се нуждаят от доказване на тези проучвания, науката предлага това обяснение за по-честото срещане на автоимунни разтройства сред жените, отколкото сред мъжете.  

       Какво мога да направя за да се предпазя от това състояние?
Няма известен начин за да се предпазите от автоимунно разтройство. Единствено избягването на стартиращите фактори за автоимунно разтройство може да предпази от влошаване на симптомите.  

                         Как се диагностицира това заболяване?
Много автоимунни заболявания се диагностицират на база симптоми, физически опити и резултати от кръвни тестове. Тези състояния могат да бъдат трудни за диагностициране, особенно отрано. Понякога симптомите на едно заболяване се застъпват със симптомите на друго заболяване. Някои автоимунни разтройства се нуждаят от допълнителни тестове за да се диагностицират. Биопсията например е малка част от тъканта на засегнатото място, която се изследва в лаборатория. Биопсия може да се вземе от почти всяка част на тялото. Понякога за диагностика е нужен и ренген, примерно при ревматоиден артрит.  

                    Какъв е дългосрочният ефект от това състояние?
Той зависи от вида на разтройството. Дългосрочният ефект се заключава в разрушаване на тъканта или загуба на функцияна част от тялото. Примерно бъбречната недостатъчност е често срещана при Лупус еритематозус. Хората с ревматоиден артрит често не могат да вържат връзките на обувките си понеже са увредени ставите на техните ръце. При имащите автоимунно разтройство има висок риск от развитие на инфекции. Автоимунните разтроиства често са дълготрайни. Развитието им е упорито и предсказуемо. Понякога водят до сериозни увреждания и дори до смърт. 

                             Какви са рисковете за околните?
Автоимунните разтройства не са заразни и не носят рискове за другите. 

                               Как се лекуват тези състоятия?
Целта на лечението е да намали симптомите и да предпази от увреждане органите. Това се постига чрез контролиране на имунната система и възпаленията, които тя причинява. Много от лекарствата са имунноподтискащи. Така се предотвратяват атаките на имунната система срещу тялото. Но това намалява и способноста за борба с инфекцийте. Лечението включва: нестероидни анти-възпалителни лекарства - аспирин, ибупрофен за облекчаване на треска и болки; кортикостероидите помагат при възпаления;   
Тези медикаменти са често използвани дългосрочно за да се предотвратят внезапни прояви. Лечението подтискащо имунната система включва метотрексат, азатиоприн и циклофосвамид. Понякога се налага и хирургическа намеса, примерно при Синдрома на Крон. Кръвопреливане се налага при хемолитичната анемия. Инсулинът е необходим на диабетиците за да може да се регулира нивото на кръвната захар.
Правят се много проучвания и тестове за лмечение на автоимунните разтройства. Тези проучвания включват: изследване на ролята на интерфероните при селективните разтройства. Например Бета интерфероните бяха одобрени за лечение на множествена склероза и се тестват и при други автоимунни заболявания. ; Изследвания за използването на стволови клетки, които са вид клетки израстващи в различни клетъчни типове ; Използването на нови антитела, които да променят начина по който Т-клетките предизвикват тялото да атакува собствените си тъкани.  
Макар, че автоимунното разтройство не може да се лекува, има индивидуални стъпки, които могат да подобрят качеството на живот. Тези стъпки се състоят в следното: разбиране и следване на предписаният план, заедно с медицинско лице; избягване на слънчевата светлина и вирусните инфекции; откриване на стресорите и използването на техники за управление на стреса с цел намаляване на нивото на стрес; балансиране на нуждата от активност, почивка и сън; здравословна хранителна диета, препоръчана от специалист; включване в подържаща група, съобразно специфичното разтройство, примерно като синдрома на хронична умора. 

                        Кои са страничните ефекти от лечението?
Обикновенно медикаментите прилагани за лечение имат и много странични ефекти. Такива са: стомашни неразположения, кървящ стомах, намаляване на бъбречните функции, увеличено тегло, високо кръвно налягане, остеопороза, и т.н. 

                             Какво се случва след лечението?
Автоимунните разтройства са дълготрайни заболявания и техните симтоми се проявяват продължително. Последиците зависят от вида разтройство. Много от тях могат да бъдат контролирани с лекарства. Понякога се налага лечението да продължи цял живот. Специфичните лечения често носят и вреда за тялото. 

                               Как се следят тези състояния?
Хората с автоимунни заболявания трябва да се преглеждат често. Мониторингът на състоянието помага за установяване на усложнения. Честите кръвни тестове също спомагат за това. Новите и влошаващите се симптоми следва да се съобщават на лекуващият лекар. 


divider
divider


Новини